Сергей Лукяненко е най-успешният съвременен руски автор на научна фантастика и фентъзи. Автор е на успешните поредици за Патрулите, трилогията за Дълбината, както и на множество други романи, по които са заснети и филми. Поредицата за патрулите се радва на милиони почитатели по целия свят и постига известност дори в Холивуд, благодарение на филмите, заснети по нея.

Носител е на редица награди, включително за най-добър писател на Еврокон 2003г.

Роден в Казахстан, Лукяненко е лекар по професия, работил е като редактор на списанието за научна фантастика „Светове”. Професионално се занимава с литература от 1993 г. Член е на журито, връчващо наградата „Странник”. Определя жанра, в който работи като “Фантастика на твърдото действие” или “Фантастика на Пътя”.

 

 

Сергей Лукяненко за „Нощен патрул”, градското фентъзи и компютърните игри

 

Какво ме привлече към фантастиката? Възможността да кажа: „Какво би станало, ако...” и след това да продължа да изследвам най-невероятните хипотези. Какво би станало, ако сред нас живееха магьосници (както в „Нощен патрул”)? Какво би станало, ако изобретим устройство, с което космическите совалки да могат да летят до звездите (както в „Студени играчки са звездите”)? Какво би станало, ако Земята бъде посетена от мили и добри извънземни, които да построят портали по цялата планета, така че да можем да пътуваме където си поискаме (както в „Спектър”)? Ако научната фантастика съдържа неочаквана идея, тайна, опит да се види нашият свят от неочакван ъгъл, това е страхотно!

***

Моите книги от поредицата „Нощен патрул”, „Дневен патрул” и т.н., които започнаха да излизат през 1997 г., бяха първите руски книги от жанра на градското фентъзи. Но оттогава насам много руски писатели пишат в този жанр, например Владимир Панов с неговия цикъл „Тайният град”. Популярността на градското фентъзи в Русия води началото си от успеха на Патрулите.

***

Писах „Нощен патрул” в особено труден период от руската история. Съветският съюз се разпадна, цареше всеобщо чувство за обърканост, апатия и отчаяние от това, че несправедливостта е възтържествувала. Разпадът на СССР беше огромна трагедия за много обикновени хора: в страната пламнаха кървави конфликти, повишиха се нивата на престъпността, корупцията и безработицата. Това бяха трудни години, пълни с негативизъм, когато всички преимущества на краха на СССР (свобода на пътуването, свобода на пресата и т.н.) бяха заличени от икономическите и социалните драми. Чувството за нарастваща катастрофа, разбира се, присъства в книгата.

***

Във всичките ми книги главният герой – независимо дали е магьосник в съвременен град, бодигард в близкото бъдеще или крадец от алтернативна реалност – напомня за мен самия. Разбира се, той не е мое буквално копие, иначе всичките ми герои щяха да са съвсем еднакви. Просто взимам една страна от своя характер и се опитвам да създам ново човешко същество, използвайки тази основа. Понякога харесвам героя, друг път – не толкова. Но и в двата случая у него има нещо, което ми принаждлежи.

***

Мисля, че съм повлиян от детството си, прекарано в Азия – източното разбиране за света не дели нещата на черно и бяло, добро и зло. Много често това, което за някого е справедливо, за другиго е голяма неправда. Бих се радвал, ако съперничеството между различните интереси – национални и индивидуални – се решаваше чрез компромис. Или поне чрез тайни планове. Но не с военни средства, открита конфронтация и „решаваща битка”. Не само защото последиците от „решаващата битка” могат да включват смъртта на голям брой хора, а най-вече защото я би намалила възможността светът да намери алтернативни начини да развие своя морал, етика и икономика.

***

Написах сценариите за филмите по „Нощен патрул” и „Дневен патрул” и се появявам за малко във втория. От началото до края на целия процес работих в тясно сътрудничество с режисьора Тимур Бекмамбетов и мисля, че от отова филмите спечелиха.